Веднъж на едно плашило рекох:
- Навярно ти е омръзнало да стърчиш
посред безлюдната нива?
А то отвърна:
- Радостта да плашиш е дълбока и
мощна - тя никога не ми омръзва.
Поразмислих и казах:
- Вярно, аз също съм изпитвал тази
радост.
А то отрони:
- Могат да я изпитат само онези,
които вътрешно са от слама.
Тогава си тръгнах, без да знам дали
думите са били ласкателни или
унизителни.
Изтече година. Плашилото стана
философ.
И когато наминах покрай него,
видях как две гарги свиват гнездо
под шапката му.
